В ранните часове на 26 април 1986 г. катастрофална експлозия в ядрения реактор в Чернобил в Украйна, тогава част от Съветския съюз, завинаги променя хода на историята и науката. Тъй като радиоактивният материал изригва в небето, околните райони са евакуирани, като за една нощ оживените селища се превръщат в призрачни градове. Но докато хората бяха принудени да бягат, животните – включително стотици домашни кучета – останаха назад. Скоро тези кучета ще се окажат в среда, наситена с радиация и лишена от човешко общуване. Близо четири десетилетия по-късно изследователите вече изясняват как кучетата от Чернобил са успели да оцелеят след една от най-големите ядрени катастрофи в света.
Какво се е случило с кучетата от Чернобил?
(Снимка: Sergiy Romanyuk | Getty Images)
Районът около Чернобилската електроцентрала, известен като Чернобилска зона на изключване (ЧЗИ), е останал до голяма степен необитаем за хората. След аварията екипите за реагиране издирваха бездомни кучета с намерението да ги умъртвят, за да предотвратят по-нататъшното разпространение на радиоактивността. На фона на радиацията, суровия климат и ограничените ресурси обаче кучетата от Чернобил не просто оцеляват – те процъфтяват.
Вижте дали можете да разчетете изражението на лицето на тези котки!
След като хората, които се грижат за тях, са изчезнали, кучетата са били принудени да се грижат сами за себе си. Изоставените сгради и постройки в зоната им осигуриха подслон от суровото време, а околните гори им предложиха допълнителни източници на храна под формата на дребни животни. Забележително е, че с течение на десетилетията дивите кучета са формирали и сложни социални структури, които вероятно са допринесли за оцеляването им. Глутниците кучета работят заедно, за да ловуват, да пазят територията си и да се грижат за малките си. Тази социална сплотеност е от съществено значение в среда, в която ресурсите са оскъдни, а опасностите – постоянно присъстващи.
Проучване разкрива генетични различия при кучетата в зоната на изключване на Чернобил
(Снимка: Konoplytska | Getty Images)
В ранните часове на 26 април 1986 г. катастрофална експлозия в ядрения реактор в Чернобил в Украйна, тогава част от Съветския съюз, завинаги променя хода на историята и науката. Тъй като радиоактивният материал изригва в небето, околните райони са евакуирани, като за една нощ оживените селища се превръщат в призрачни градове. Но докато хората бяха принудени да бягат, животните – включително стотици домашни кучета – останаха назад. Скоро тези кучета ще се окажат в среда, наситена с радиация и лишена от човешко общуване. Близо четири десетилетия по-късно изследователите вече изясняват как кучетата от Чернобил са успели да оцелеят след една от най-големите ядрени катастрофи в света.
Какво се е случило с кучетата от Чернобил?
(Снимка: Sergiy Romanyuk | Getty Images)
Районът около Чернобилската електроцентрала, известен като Чернобилска зона на изключване (ЧЗИ), е останал до голяма степен необитаем за хората. След аварията екипите за реагиране издирваха бездомни кучета с намерението да ги умъртвят, за да предотвратят по-нататъшното разпространение на радиоактивността. На фона на радиацията, суровия климат и ограничените ресурси обаче кучетата от Чернобил не просто оцеляват – те процъфтяват.
Вижте дали можете да разчетете изражението на лицето на тези котки!
След като хората, които се грижат за тях, са изчезнали, кучетата са били принудени да се грижат сами за себе си. Изоставените сгради и постройки в зоната им осигуриха подслон от суровото време, а околните гори им предложиха допълнителни източници на храна под формата на дребни животни. Забележително е, че с течение на десетилетията дивите кучета са формирали и сложни социални структури, които вероятно са допринесли за оцеляването им. Глутниците кучета работят заедно, за да ловуват, да пазят територията си и да се грижат за малките си. Тази социална сплотеност е от съществено значение в среда, в която ресурсите са оскъдни, а опасностите – постоянно присъстващи.
Проучване разкрива генетични различия при кучетата в зоната на изключване на Чернобил
(Снимка: Konoplytska | Getty Images)
В проучване от 2023 г., публикувано в списание Science Advances, учените изследват геномите на 302 кучета, живеещи в и около ЧЕЗ. Изследването разкрива интригуващи генетични различия между кучетата, живеещи на територията на електроцентралата, и тези в близките райони като град Чернобил и Славутич. Кучетата, живеещи в непосредствена близост до централата в Чернобил, са по-инбридни и са предимно потомци на немски овчарки. За разлика от тях, кучетата в околните градове показват по-разнообразен генетичен фонд, наподобяващ съвременните породи, срещани на други места. Това инбридинг в рамките на кучетата от електроцентралата говори за по-малка, по-изолирана популация, която може да е допринесла за уникални генетични характеристики.
Интересно е, че макар тези генетични различия да са очевидни, учените все още не са установили дали радиацията пряко ги е причинила. Според Джим Смит, учен в областта на околната среда от Университета в Портсмут, който е проучвал аварията в Чернобил, е трудно да се определи кои генетични мутации са резултат от излагането на радиация в сравнение с други фактори. Въпреки това това фундаментално изследване осигурява основа за по-нататъшни проучвания, насочени към разбиране на дългосрочното въздействие на излагането на радиация в ниски нива върху геномите на животните.
Въздействие на радиацията върху еволюцията на други животни и живи организми
Радиационно-индуцираните мутации не са нова концепция. Изследователите вече са проучвали как радиацията може да ускори естествения подбор и да предизвика полезни мутации. Например учени, занимаващи се с космически изследвания, облъчват семена в космоса, за да разработят култури, подходящи за променящия се климат. В рамките на ЧЕЗ предишни проучвания са документирали други видове – като бактерии, гризачи и птици – които проявяват уникални генетични характеристики, вероятно като отговор на радиацията.
Един от забележителните примери е източната дървесна жаба (Hyla orientalis), при която се наблюдава благоприятна мутация на меланина – пигмент, отговорен за цвета на кожата. Жабите в ЧЗЗ са по-често черни, отколкото зелени. Учените смятат, че тази промяна им помага да неутрализират и разсейват радиацията по-ефективно.
В ранните часове на 26 април 1986 г. катастрофална експлозия в ядрения реактор в Чернобил в Украйна, тогава част от Съветския съюз, завинаги променя хода на историята и науката. Тъй като радиоактивният материал изригва в небето, околните райони са евакуирани, като за една нощ оживените селища се превръщат в призрачни градове. Но докато хората бяха принудени да бягат, животните – включително стотици домашни кучета – останаха назад. Скоро тези кучета ще се окажат в среда, наситена с радиация и лишена от човешко общуване. Близо четири десетилетия по-късно изследователите вече изясняват как кучетата от Чернобил са успели да оцелеят след една от най-големите ядрени катастрофи в света.
Какво се е случило с кучетата от Чернобил?
(Снимка: Sergiy Romanyuk | Getty Images)
Районът около Чернобилската електроцентрала, известен като Чернобилска зона на изключване (ЧЗИ), е останал до голяма степен необитаем за хората. След аварията екипите за реагиране издирваха бездомни кучета с намерението да ги умъртвят, за да предотвратят по-нататъшното разпространение на радиоактивността. На фона на радиацията, суровия климат и ограничените ресурси обаче кучетата от Чернобил не просто оцеляват – те процъфтяват.
Вижте дали можете да разчетете изражението на лицето на тези котки!
След като хората, които се грижат за тях, са изчезнали, кучетата са били принудени да се грижат сами за себе си. Изоставените сгради и постройки в зоната им осигуриха подслон от суровото време, а околните гори им предложиха допълнителни източници на храна под формата на дребни животни. Забележително е, че с течение на десетилетията дивите кучета са формирали и сложни социални структури, които вероятно са допринесли за оцеляването им. Глутниците кучета работят заедно, за да ловуват, да пазят територията си и да се грижат за малките си. Тази социална сплотеност е от съществено значение в среда, в която ресурсите са оскъдни, а опасностите – постоянно присъстващи.
Проучване разкрива генетични различия при кучетата в зоната на изключване на Чернобил